 |
|
 |
|||||
Иван Драгоев е роден в София през 1971 г. Възпитаник е на НГДЕК “Св. Кирил Философ” и СУ “Св. Кл. Охридски”. Има магистърска степен по философия от Сорбоната и докторска степен по философия в България. В момента живее и работи във гр. Валенсия, Испания.
В този текст става дума само за две неща: за един човек и за един път. Човекът е, разбира се, авторът, а пътят има цел: той е ходът на едно популярно поклонническо пътуване. Фактически Иван Драгоев веднага превръща пътя не в движение нанякъде, а в срещи и случки, които биха могли да се схващат и като незначителни. При него обаче те добиват ранга на събития.
Екзотиката в пътя на Иван Драгоев не е тази на далечното, непознатото, красиво-чуждото. Красотата в този път не е толкова тази на многовъзпяваната Испания (тъкмо през нея води пътят). Красотата тук е в интензивността на самите събития, които в последна сметка внедряват целта в себе си. Става така, че тя се превръща в безсмислена без тях. Оказва се, че тъкмо те й придават смисъла. Срещите,“кръстопътищата”, прекъсванията на пътя създават самия път.
Има много начини да се извърши едно поклонническо пътуване. Иван Драгоев избира най-трудния и го превръща в пътуването към самия себе си. В пътя той стига най-вече до себе си и го прави по един радикален начин. Толкова радикален, че подвежда и читателя да захване своето пътуване, в което би могъл да застане лице в лице със собственото си “аз”.
Георги Каприев
Доротея Табакова е родена през 1961 г, ст. асистент по старогръцки език в СУ "Св. Кл. Охридски". Има научни публикации, пише по проблемите на стихотворния превод и превода на драмата, занимава се с историята на преводите на антична драма в България. Превежда от старогръцки, латински, френски и руски. Нейни текстове са излизали във в. "Култура", "Литературен вестник", сп. "Витамин Б" и др. Първата й стихосбирка "Nox irae. Третичен мит за заминаването" е излязла през 1998 г.
Предпочита да се изразява чрез стихове. Активен член на ПОКИ. Има две деца и смята, че това е значима част от творчеството й :)
За следящите съвременната българска култура и хуманитаристика името на Доротея Табакова е добре познато. Класически филолог, университетски преподавател, преводач от старогръцки, поет - тя успява умело да съчетае всички тези роли, които се допълват взаимно в нейните занимания.
Стихосбирката "Сезонни култове" е доказателство именно за такова щастливо съчетание. Стихотворенията на Доротея Табакова събират един мек, ненатрапчив лиризъм с ерудиция, която е овладяна и не натежава никъде. Навсякъде лиризмът и иронията в писането на Доротея Табакова успяват да съблазнят читателя и да го въведат с лекота в нейната поезия.
Георги Господинов
Поетесата демонстрира зрял пластичен изказ и умение да втъкава антични мотиви в една съвременна песенна поетика. Стихосбирката уплътнява и нюансира образа на авторката, дописвайки представата за нея като "Поет с китара".
Марин Бодаков
Милена Очипалска е родена в Кюстендил, завършила е българска филология в
СУ. От 1979 г. публикува поезия и проза в регионалния и централен печат:
сп. "Родна реч", "Литературен форум", сп."Мост", в."Средношколско знаме" и
др.
Има публикации в сборниците "Изход" и "Светещи прозорци". Участник и
организатор на движението "Поети с китара" (ПОКИ). Носител на Наградата за
дебют на ПОКИ -1997 г. Част от нейната биография е и фактът, че е
дългогодишен книгопродавец на пл. "Славейков". Сътрудничи в различни
периодични издания. В момента е главен редактор на сп. "Седмичен компас".
"Стихосбирщини" е дебютната й книга.
Светлана Комогорова - Комата е родена на 16.02.1968 г в гр. Велинград. Завършила е Английската гимназия в Пловдив и руска филология в СУ "Св. Кл.Охридски". Преводач от английски и руски език. Нейни са най-новите преводи на "Алиса в страната на чудесата" и "Мечо Пух" (в съавторство със Силвия Вълкова) Превеждала е автори като Тери Прачет, Дъглас Адамс, Роджер Зелазни и Робърт Шекли. Основен преводач на София филм фест. Превела е "Бялото слънце на пустинята" от В. Ежов и Р. Ибрахимбеков. Активен участник в алтернативното движение ПОКИ (Поети с китара).
